Агата Кристи
Трагедия в три действия.
      
— Развратници — тросна се Ег. — Да, такива са!
— Не бива да си служиш с тая дума, скъпа моя.
— Какво да правя, като не мога да измисля по-лоша.
      
— Разбирате. Не може да не разбирате. Непременно е заради някаква жена. Той ме харесваше… зная, че ме харесваше. Някоя от тия двете снощи трябва да е забелязала това и е решила да ми го отнеме. Аз мразя жените. Мръсни гадини са те.
      
Мъжете мразят да бъдат гонени, нали? В края на краищата мама излиза права… Нямате представа колко ласкава е тя, когато говори за мъжете. Винаги в трето лице… по викториански и толкова вежливо.
      
Мъжът не обича да тичат подире му; момичето трябва винаги да оставя мъжът да тича.“ Не мислите ли, че това е много сполучлив израз — да тича? Звучи обратно на смисъла, който е вложен в него.
      
Та внезапна смърт може да се случи винаги по най-различни причини.
      
Приятелю, пазете се от деня, в който мечтите ви ще се сбъднат.
      
Отровата е колкото мъжко, толкова и женско оръжие — дори повече женско.
      
Е, такива са си полицаите, нали и те са хора като всички, колкото и важност да си дават, когато влязат в къщата на някой джентълмен и почнат да душат навсякъде.
      
Моите момичета излизат от задната врата и се връщат пак през нея, та затова винаги знаем къде са.
      
Макар и жена с широка душа, тя си имаше много строги принципи по въпроса, кой й харесва и кой не.
      
Срещна ли човек, който си придава важност и непрекъснато се хвали, зная, че някъде има скрито чувство за малоценност.
      
Комплексът за малоценност е много интересно нещо. Той стои в основата на сума престъпления. Стремеж към самоизтъкване.
      
„На младини трябва да е била хубавица…“ — помисли си той.
Не горда хубавица, не роза — не, а скромна, очарователна теменужка, криеща своята нежност…
      
Бях толкова глупаво момиче — всички момичета са глупави, мистър Сатъртуейт. Толкова са самонадеяни, така убедени в своето благоразумие. Много се пише и говори за „женската интуиция“. Аз не вярвам, мистър Сатъртуейт, че има такова чувство. Струва ми се, че не съществува нещо, което да предупреждава момичетата да се пазят от определен тип мъже. Нищо подобно.
      
Може да ви звучи грубо, но за момичетата има нещо привлекателно в това, да им кажат, че еди-кой си мъж е лош. Веднага си втълпяват, че любовта им ще го оправи.
      
— Напреднали сме — каза тя най-после. — Напреднали сме, понеже не сме открили нищо. Това може да ви се види глупаво, но никак не е. Мисълта ми е, че имаме някои смътни, повърхностни хипотези; сега вече знаем, че някои от тези хипотези са безспорно неиздържани.
      
— Интересна хипотеза. Тя показва… хм, показва няколко неща, нали?
Никой не знаеше точно какви са тия няколко неща, но и никой не искаше да признае това, ето защо само промърмориха в знак на съгласие.
      
Аз съм много чувствителна натура — желая да помагам на любовта, а не да й преча.
      
Няма нищо на тоя свят по-любопитно, по-интересно и по-красиво от истината…
      
Големият актьор не престава да играе дори когато не е вече на сцената.
      
Някак смешно е да бъде отровен доктор — нали ме разбирате, тъкмо обратно. Та нали докторът трови другите.
      
Обикновено англичанинът е скромен, когато свърши добре някаква работа, понякога доволен от себе си, когато свърши лошо някаква работа; ала човек от латинската раса има по-правилна преценка за възможностите си. Ако е умен, не намира за нужно да крие това.
      
Лекарят знае тайни, приятелю, важни тайни. Лекарят притежава известна власт. Представете си пациент на границата на лудостта. Само една дума на лекаря и той ще бъде откъснат от света — какво изкушение за един неуравновесен ум!
      
Само не мога да разбера обида ли е, или комплимент да ме смятат за възможна убийца. В последна сметка мисля, че това е комплимент.
      
Колко глупави са мъжете, когато решат да се задомят! Губят целия си чар.
      
Но във всеки случай още не съм описала подробно в мемоари всичките си любовни истории, както, изглежда, правят повечето от приятелките ми. Ако бях ги описала, знаете ли, нямаше да се харесат на момичето. Щеше да се шокира. Сегашните момичета лесно се шокират. Майка й обаче няма ни най-малко да се шокира. Невъзможно е да шокираш една мила викторианка. Те говорят толкова малко, а винаги мислят най-лошото…
      
Не съм напълно сигурна, че не я ревнувам мъничко… Ние, жените, сме като котките, не е ли така? Драс-драс, мяу-мяу, мър-мър…
      
Искате да кажете, че всички ние имаме преувеличена представа за себе си и не виждаме истината, ако тя е достатъчно брутално изобразена.
      
Обикновено жените не са жестоки към мъжете — освен, ако не е някакъв особен мъж, — те са жестоки само към другите жени.
      
Ще ме извините, че не ставам. От години не мога да си служа с крайниците. Воля Божия, не се оплаквам, само казвам, че човек свиква на всичко.
      
Както казах неотдавна, има три различни вида ум: драматичният ум — режисьорският ум, който с механични средства създава ефект за действителност; умът, който се поддава лесно на драматични въздействия — това е младият романтичен ум; и най-после, приятели, прозаичният ум — умът, който вижда не синьо море и мимози, а боядисаното платно на театралните декори.