Какво каза Реймънд Фийст

      
Времето е това, което пречи всички неща да стават наведнъж.
      
Мисля, че ще е безопасно да заявим, че колкото повече се сливаш с един бог, толкова по-малко оставаш ти.
      
Всеки живот е един вселенски експеримент и всеки от нас връща знание на вселената, когато умира.
      
Да допуснем за миг, че вселената, всичко в нея, и всичко, което е било или ще бъде, е свързано.
      
Вселената е жива, същество с невъобразима сложност и огромност.
      
Хората бележат прехода на събитията.
      
Реалност е онова, в което се блъскаме в тъмното.
      
Времето е време — каза Доминик накрая. — То бележи прехода на събитията.
      
Дългът не може да съществува без вяра.
      
Винаги има опасност да загубиш, обич моя. Докато най-сетне не умрем, винаги ще губим. Такава е иронията на живота. Нищо не е вечно.
      
Вече съм почти на сто години, а се чувствам такова дете…
      
Искам да кажа, доброто и злото съществуват ли в някакъв абсолютен смисъл?
      
Там някъде съществуват непонятни за теб сили.
      
Много от тези качества, които повечето хора смятат за „абстракции“, в действителност представляват обективни същности.
      
Изглеждаш, сякаш си преживял нещо неприятно.
      
Много се уморих по пътя и едно топло ядене, баня и меко легло ще ми дойдат страшно добре.
      
Реши ли какво трябва да направиш?
      
За какво мислеше?
      
Няма ли да го споделиш с мен?
      
Но се боя, че ще губя още.
      
Има нещо в този човек… някаква надежда.