Какво каза Радой Ралин

      
Ако изкукуригам, кого ще събудя?
      
Канибалите ли са създали понятието „човекоден“?…
      
Държавниците, докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…
      
Дано отсега нататък моят живот да не бъде щастлив – би се получило разностилие.
      
Несправедлива природа: откъснеш ли опашката на гущера, пораства му нова… Защо и от опашката не пораства нов гущер?
      
Революцията е една премиера. После спектакълът пада.
      
Самотен човек – еднокрак човек.
      
Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!
      
Единствената безспорна истина са некролозите.
      
Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.
      
Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише „Малка нощна музика“.
      
И да се заключвате срещу лошите новини, те не приемат рушвет.
      
Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си.
      
Роднинството е тоталитаризъм – нямаш право на избор, но е истинско и вечно!… Приятелството е демокрация, но колко трае?
      
Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.
      
Светът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.
      
Пародирането е прилепчива дейност – осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон.
      
Съединението прави салата.
      
Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.
      
Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат.
      
Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм.
      
Безсънието на гладния е най-честната телевизия.
      
Спестяваната съвест се олихвява.
      
Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…
      
Любов като излишна обиколка.
      
Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.
      
Търпението е незабележима форма на гниенето!
      
Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!
      
Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден.
      
Един народ не бива да бъде безкрайно голям – ще му се разсее националното съзнание.
      
Една воня, която се вижда от километри…
      
Докато го надявам, надявам се…
      
Ела култ, че без тебе по-култ.
      
Смеха – и глухите го чуват и слепите го виждат…
      
Най-революционни са жабите и зайците – постоянно правят скокове…
      
Пост и жени е = постижение.
      
Танцът е най-чистото възклицание на свободата.
      
Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.
      
Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.
      
Няма наука без скука. Но в никоя скука няма поука.
      
Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
      
Образът се втурва върху трамплина на очакващата мисъл.
      
Педя човек – лакът брадва.
      
След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?
      
Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.
      
Проституирай според чергата си.
      
Много ми е нищо!
      
Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.