Какво каза Петър Дънов

      
В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си.
      
Когато сме слаби, в тази слабост е Бог.
      
Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява Великото Разумно Начало.
      
Зад мен, над мен и около мен е Бог.
      
При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне.
      
Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него.
      
Не е невежа този, който, който не знае, а онзи, който не изучава Незнайното.
      
Има един господар в света. Това е Бог – Единствената Реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи.
      
Каква е задачата на човека? Непрекъснато самоизправление и самоусъвършенствуване.
      
Бог е непрестанно изявление на съвършенство, а човек е непрестанно изправление на себе си в пътя на съвършенството.
      
Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане.
      
Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите.
      
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
      
Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.”
      
Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък.
      
Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава.
      
Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания.
      
Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог.
      
Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров.
      
Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото.
      
Един човек направил хубава къща и пуснал в нея наематели, които за една година развалили къщата. Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас.
      
Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов.
      
Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява.
      
Ако ние не знаем как да ядем, как да пием вода, как да дишаме и как да възприемаме храната, ще се спънем.
      
Като употребява вегетарианска храна, човек става по-чист. Месото съдържа повече отрови и прави човека жесток и груб. Когато колят животните, последните изпитват страх, който образува в организма им страшни отрови. Хората ядат месото, приемат тези отрови в себе си и в резултат се явяват болестите, особено неврастенията. Една от причините е безразборното избиване на животните.
      
Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото.
      
Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон.
      
Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт.
      
Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха.
      
Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог.
      
У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора.
      
Използвайте музиката за своето развитие, както това правят напредналите Същества в разумния живот горе.
      
Всички хора, в които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. А хората с нежни чувства имат музика.
      
При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Който иска да пее добре, трябва да бъде вътрешно спокоен. Не можете да пеете и свирите, ако имате лоши мисли и чувства.
      
Велико изкуство е музиката. С нея може да се изразят характера, мислите и чувствата на човека.
      
Понеже не са тонирани, хората имат различни състояния и затова не на всички допадат едни и същи песни.
      
Хвърлят бомби върху беззащитни градове. Тези войни са небивали! Този терор е небивал в историята – нападението на един град с две хиляди аероплана, с бомби от голям калибър. Никой няма право да отнема на човека това, което Бог му е дал! Ако ти имаш един прозорец, през който гледаш Божията светлина, никой няма право да ти отнема тази светлина.
      
Когато двама родни братя се скарат и си дърпат косите, това не е по желанието на майката и бащата. Също така, когато народите се бият днес, това не е по волята на Бога.
      
Искат да оправдаят идейно войната като казват, че това го правят за народа. Обаче тези, които воюваха в миналото за народа, какво направиха? Египет, Сирия, Вавилон, Рим бяха велики. Те воюваха, какво направиха? Нищо.
      
Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как да се върне.
      
Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт.
      
Изпитанията в живота идат, за да се опита и види кое е позлатено и кое е от чисто злато.
      
Страданията, които имате в живота си се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога.
      
Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела.
      
Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да каже: „Аз не съм умен”. Силният не бие умния. Слабият го бият не защото е слаб, а защото не е умен. Слабият не трябва да мисли, че е силен. Когато престанете да мислите, че сте силни, ще престанат да ви бият.
      
Ти се оплакваш, че те е бил някой – застанал си близо до него.
      
Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо.
      
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях.
      
Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости.
      
Сегашното страдание е условие за бъдеща радост.
      
Когато човек страда, става по-добър и по-мек.
      
Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене.
      
Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.
      
На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно в развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията Те подготвят човека за Любовта.
      
Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели.
      
На някои хора е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори няма да разберат.
      
Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение.
      
Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи.
      
Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов.
      
Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените и станете като другите хора.
      
Много от страданията са привидни. В живота на Земята все има разочарования. Някой е артист, ръкопляскат му; като остарее – на други ръкопляскат. Той казва: „Какво беше едно време!” В бъдеще пак ще има добри условия за този човек. Животът не се състои само в един ден.
      
Търсите ли свободата, служете на Бога! - Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен.
      
Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта. Там се лъжат всички. Ние искаме да бъдем свободни преди да се обичаме.
      
Свободата идва като резултат от Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е Любов.
Любовта прави човека господар на себе си.
      
Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога.
      
Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому.
      
Възможностите на детето са вътре в него.
      
При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него.
      
Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си.
      
Възпитанието на детето е в ръцете на майката.
      
Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен.
      
Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите.
      
Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите.
      
Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод.
      
Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание.
      
Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение.
      
Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно.
      
В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума.
      
При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата.
      
Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната.
      
Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия.
      
Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство.
      
Да осмисли човек живота си, това значи да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му.
      
Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога.
      
Съществува следният закон: чрез вярата си в Бога човек привлича Мъдростта.
      
Когато богатият вярва, че ще осиромашее, той е нещастен. Когато бедният вярва, че ще забогатее, той е щастлив.
      
Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие.
      
Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро.
      
Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света.
      
Един човек спял на открито. В това време се приближила до него змия. Имало опасност да го ухапе. Тъкмо тогава една пчела го ужилила, събужда го и той се спасява. Така тя му услужила.
      
За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват.
      
Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.
      
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.
      
Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия и забавления, за да придобиете висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо.
      
Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Ако светиите не бяха имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота, която имат.
      
Като ви срещнат хората, да кажат: “Ето един човек, който изпълнява волята Божия.” От тази похвала по-хубава няма.
      
Когато Любовта царува, смут не става!