Какво каза Паулу Коелю

      
Мисли за гъсеницата. Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. „Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. — Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята“. Веднъж обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: „Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господине, и ти ми взимаш и малкото, което имам.“ В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.
      
Тя прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си.
      
„Животът е тези стени, а съдбата е този вик, който всеки от нас прави — казал овчарят. — Всичко, което ние правим, се отразява в Неговото сърце и се връща към нас в същия вид. Бог е ехото на нашите собствени дела“.
      
— Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
      
Заспа с мисълта, че трябва да започне да чете по-дебели книги: щеше да ги чете повече време и щяха да бъдат по-удобни възглавници за през нощта.
      
Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.
      
А сънищата не са нищо друго освен Божията реч. Когато Бог говори на Световния език, мога да тълкувам. Когато обаче говори на езика на собствената ти душа, само ти можеш да разбереш.
      
Простите неща са необикновени и само мъдреците успяват да ги видят.
      
Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора — както беше в семинарията, — те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си.
      
Но никой не знае как точно да изживее собствения си живот.
      
В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.
      
Понякога е по-добре да живееш само с овцете, те поне мълчат и не търсят друго освен храна и вода.
      
Всеки от нас, когато е съвсем млад, знае каква е Личната му легенда.
      
И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си.
      
— Защо отглеждаш овце?
— Защото обичам да пътувам.
      
— Този продавач на пуканки също искаше да пътува, когато беше дете. Но предпочете да купи тази двуколка и да продава пуканки, за да може за няколко години да спечели малко пари. Когато остарее, ще отиде за един месец в Африка. Така и не успя да разбере, че човек винаги притежава възможности да осъществи мечтата си.
      
Хората твърде рано откриват смисъла на живота си.
      
Хората твърде рано откриват смисъла на живота си — каза старецът с горчивина в очите. — Може би поради това се предават твърде рано. Така е устроен светът.
      
Съкровищата излизат на повърхността на земята благодарение на поройните дъждове, но същото това прииждане на водата отново ги заравя в земята.
      
Ако обещаеш нещо, което все още не притежаваш, ще изгубиш желанието да го постигнеш.
      
Във всеки случай, добре е да осъзнаеш, че всяко нещо в живота има своята цена.
      
Понякога е по-добре да оставим нещата такива, каквито са.
      
Трябваше да избира между онова, с което бе свикнало, и онова, което би искало да има.
      
А когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.
      
Момчето завидя на свободата на вятъра и разбра, че би могло да бъде като него.
      
Ако играеш карти за пръв път, почти съвсем сигурно е, че ще спечелиш. Това е късметът на начинаещия.
— Но защо е така?
— Защото животът иска да изживееш Личната си легенда.
      
Бог е предопределил пътя, който всеки от нас трябва да извърви на този свят. Нужно е само да прочетеш това, което е написал за теб.
      
Не забравяй, че всичко се свежда до едно-единствено нещо.
      
Не забравяй езика на поличбите.
      
И най-вече не забравяй да извървиш докрай пътя на Личната си легенда.
      
Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
      
Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.
      
Пастирът обича да пътува, но никога не забравя овцете си.
      
Щом Бог води овцете, ще води и човека.
      
И всичко това се случи между изгрева и залеза на същото това слънце.
      
Това ли заслужават хората, които вярват в мечтите си?
      
И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него, такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.
      
Изведнъж разбра, че може да гледа на света от позицията на нещастна жертва на крадец или пък като авантюрист, който търси съкровище.
      
Ще бъда авантюрист, който търси съкровище.
      
Съществува език, който е отвъд думите.
      
Настъпи дълбоко мълчание, като че ли целият град беше заспал.
      
Към какво се стремиш?
      
Свикнал съм с живота си такъв, какъвто е.
      
Твърде много съм свикнал със себе си.
      
За мен ти беше като някаква благословия.
      
Аз не искам нищо повече от живота.
      
Понякога е невъзможно да спреш реката на живота.
      
Ще стана отново такъв, какъвто бях по-рано.
      
Не знам дали мога да обикна пустинята, но пустинята е тази, която крие моето съкровище.
      
Алхимиците са странни хора, мислят само за себе си и почти винаги отказват да помогнат.
      
Вселената е създадена, за да говори на език, който всички да разбират, но той е бил забравен.
      
Ако можех, щях да напиша огромна енциклопедия за думите „късмет“ и „съвпадение“. С думи като тези е написан Световният език.
      
В пустинята неподчинението означава смърт.
      
Колкото повече се доближаваме до мечтата си, толкова повече Личната легенда се превръща в смисъл на живота ни.
      
В пустинята нямаше нищо друго освен вечния вятър, тишината и копитата на животните.
      
Но пустинята е толкова голяма, а хоризонтът — толкова далеч, че карат хората да се чувстват незначителни и да мълчат.
      
Всеки път, когато гледаше морето или огъня, бе в състояние да мълчи часове наред, без да мисли за нищо, потънало в необятността и силата на природните стихии.
      
Момчето започваше да осъзнава, че предчувствията са мигновено потапяне на душата във Всемирния поток на живота, където историята на всеки човек е част от едно цяло, така че всичко можем да разберем, защото всичко е написано.
      
Това, което мислех, че се случва само на другите, се случи и на мен.
      
Страхуваме се единствено да не загубим това, което притежаваме, било то животът ни или пък градината ни. Но този страх ще премине, когато разберем, че собствената ни история и историята на света са написани от една и съща Ръка.
      
Книгите са като керваните.
      
Когато желаеш нещо от цялото си сърце, ти се приближаваш до Всемирната душа.
      
Всичко, което се намира под и на повърхността на Земята, непрекъснато се променя, защото Земята е жива и също притежава душа.
      
Керванът и пустинята говорят на един и същи език, затова тя му позволява да премине през нея.
      
Страдаш от манията да опростяваш всичко.
      
Научих, че светът има Душа и че който разбере тази Душа, ще разбере езика на нещата.
      
Когато ям, не правя нищо друго, освен да ям.
      
Ако трябва да вървя, ще вървя, без да мисля за друго.
      
Ако трябва да се бия, все ми е едно дали ще умра сега или пък някой друг ден.
      
Разполагам само с настоящето и само то ме интересува.
      
Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек.
      
Светът говори на много езици.
      
Разбра, че някога източният вятър е оставил на лицето му парфюма на тази девойка, че я обича още преди да знае, че съществува, и любовта му към нея ще му помогне да открие всички съкровища на света.
      
Любовта изисква да бъдеш близо до човека, когото обичаш.
      
Когато човек обича, нещата придобиват още по-дълбок смисъл.
      
Пустинята изпълва с видения сърцата на хората.
      
Знаеше, че всяко едно нещо на повърхността на земята може да разкаже историята на останалите неща.
      
Всеки човек, който отвори книга на някаква страница или погледне ръцете на хората, полета на птиците, картите за игра или пък нещо друго, би могъл да намери връзка със събитието, което изживява в момента.
      
Всъщност нещата сами по себе си нищо не показват.
      
Хората са тези, които, наблюдавайки нещата, разбират по какъв начин да достигнат до Всемирната душа.
      
Искам да узная бъдещето си, защото съм човек.
      
А хората живеят заради бъдещето.
      
Когато хората дойдат при мен, аз не чета тяхното бъдеще, а само го разгадавам.
      
Когато хората дойдат при мен, аз не чета тяхното бъдеще, а само го разгадавам. Защото бъдещето принадлежи на Бога и само той може да го разкрие при изключителни обстоятелства.
      
Забрави за бъдещето и живей всеки ден от живота си така, както повелява Законът.
      
Бъди уверен, че Бог се грижи за децата си.
      
Всеки ден носи в себе си Вечността.
      
А Бог рядко показва бъдещето, и то само когато това бъдеще е написано, за да бъде променено.
      
И всички ние знаем, че този, който вярва на сънищата, умее и да ги тълкува.
      
Традицията учи мъжете как да омъжат дъщерите си.
      
Бе проникнало във Всемирната душа и може би щеше да заплати за това с живота си.
      
Всеки ден е създаден, за да го изживееш или пък да напуснеш този свят.
      
Смелостта е най-важното качество за този, който се стреми към Световния език.
      
Обичай пустинята, но никога не й се доверявай напълно.
      
Единственото нещо в пустинята, което се променя, са дюните, движени от вятъра.
      
Само този, който умее да открива живот, може да намира съкровища.
      
Животът е този, който открива живот.
      
Никога няма да разбереш, че Любовта в никакъв случай не пречи на човек да следва Личната си легенда.
      
Човек обича, защото обича. Не се нуждаем от някаква причина, за да обичаме.
      
Обичам те, защото цялата Вселена ми помогна да стигна до теб.
      
Един ден баща ми замина, но се върна при майка ми. И продължава да се завръща.
      
Не мисли за това, което си оставил зад себе си.
      
Всичко е гравирано върху Всемирната душа и ще остане там завинаги.
      
Хората повече мечтаят да се завърнат, отколкото да заминат.
      
Трудно му беше да не мисли за това, което бе останало зад него.
      
Пустинята с неизменния си пейзаж често се изпълваше с видения.
      
Съществува само един начин да научиш нещо — отговори Алхимикът. — И това е действието. Именно пътуването те научи на всичко, което трябва да знаеш.
      
Именно пътуването те научи на всичко, което трябва да знаеш.
      
Мъдреците са разбрали, че естественият свят е само образ, копие на Рая.
      
Самото съществуване на този свят е гаранция, че съществува и друг свят, много по-съвършен.
      
Ала ти си в пустинята. Потопи се тогава в нея. Тя ще ти помогне да разбереш както света, така и всяко друго нещо на повърхността на земята. Дори не е нужно да разбираш пустинята: достатъчно е да насочиш вниманието си към една песъчинка и ще видиш в нея всички чудеса на Сътворението.