Какво каза Оскар Уайлд

      
Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него.
      
Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба.
      
Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
      
Да обикнеш себе си означава да дадеш началото на доживотен романс.
      
Ето най-после един истински влюбен — каза славеят. — Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам.
      
Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните — червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.
      
Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната.
      
В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето.
      
В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.
      
В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.
      
Винаги, когато човек прави някоя абсолютна глупост, се ръководи от най-благородни подбуди.
      
Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.
      
Всеки в края на краищата се оказва някой друг.
      
Всички велики идеи са опасни.
      
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.
      
Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите.
      
Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
      
На ергените трябва да се налагат тежки данъци. Не е справедливо някои хора да са по-щастливи от други.
      
Жената с минало няма бъдеще.
      
Жените никога нямат какво да кажат, но го казват по очарователен начин.
      
Има едно-единствено по-лошо нещо на света от това да говорят много за теб и то е — да не говорят изобщо.
      
Творец е оня, който създава прекрасни неща.
      
Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.
      
Критик е оня, който в друга форма или с нови средства изразява чувството си за прекрасното.
      
И най-висшата, и най-низшата форма на критиката е един вид автобиография.
      
Ония, които в прекрасното откриват грозота, са покварени, без обаче да са обаятелни. Това е непростим недостатък.
      
Избраници са ония, за които прекрасното означава само Красота.
      
Не съществуват нравствени или безнравствени книги. Книгите са добре написани или зле написани.
      
Нравствеността на изкуството се проявява в съвършеното използуване на несъвършени средства.
      
Творецът не се стреми да докаже каквото и да било.
      
Дори безспорните истини могат да бъдат доказани.
      
Творецът не е моралист.
      
Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила.
      
Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.
      
Мисълта и Езикът са за твореца инструменти за творчество.
      
Добродетелта и Порокът са за твореца материал за творчество.
      
Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл.
      
Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.
      
Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба.
      
Изкуството е напълно безполезно.
      
Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността.
      
Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице.
      
Осемдесетгодишният епископ продължава да говори това, на което са го учили, когато е бил на осемнадесет години, и като естествена последица запазва добрия си външен вид.
      
Всяко физическо или духовно превъзходство е белязано с фаталност
      
По-добре е с нищо да не се отличаваш от своите събратя.
      
Когато много ми харесват някои хора, никога и никому не съобщавам имената им. Да ги назовеш, е все едно да отдадеш част от тях другиму.
      
И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнеш да го криеш.
      
Единствената прелест на брака е в неизбежните взаимни лъжи, които изпълват живота на съпрузите.
      
Винаги говориш безнравствено, но никога не вършиш нещо безнравствено.
      
Твоят цинизъм е само една поза.
      
Да си естествен, е поза, при това, знам го добре, поза, която дразни хората повече от всички други.
      
Във фрак и с бяла вратовръзка, както ти самият ми каза веднъж, дори и борсовият агент може да се представи за цивилизован човек.
      
Към бягството ме подтикна не съвестта, а някакъв необясним страх.
      
Съвестта и страхът са едно и също нещо. Съвестта е само другото име на страха, неговата фирма.
      
Смехът не е лошо начало на едно приятелство, но е още по-добър негов край.
      
Ти обичаш всеки, а това означава, че си и равнодушен към всеки.
      
Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си — заради техния ум.
      
Ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами.
      
Колкото по-малко е искрен оня, който я изказва, толкова по-голяма ценност има мисълта.
      
Повече обичам хората, отколкото принципите, а най-много от всичко обичам хората без принципи.
      
Изпитвам особено удоволствие да му говоря неща, за които съм сигурен, че след това ще съжалявам, че съм ги казал.
      
Геният винаги надживява Красотата.
      
В суровата борба за съществование искаме да имаме за съюзник непреходното и тъпчем главите си с безсмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота.
      
Днешният идеал е високообразованият човек.
      
А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност.
      
Богатите говорят за пестеливост, а безделниците красноречиво възхваляват възвишеността на труда.
      
Неизменно верните познават само прозаичната страна на любовта, трагедията й е позната само за ония, които изневеряват.
      
Собствената ти душа и страстите на приятелите ти са най-вълнуващите неща на този свят.
      
Всяка класа е склонна да изтъква значението на ония добродетели, които не й се налага да проявява в собствения си живот.
      
Жените не умеят да ценят красотата, особено порядъчните жени.
      
Светът е голям и в него има много интересни хора.
      
Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.
      
Да влияеш на някого, означава да вселиш в душата му собствената си душа.
      
Целта на живота е самоизявата
      
Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност.
      
В наши дни обаче хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения — задължението към себе си.
      
Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самоограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот.
      
Ние сме наказани заради нашите самоограничения.
      
Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и го отравя.
      
Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.
      
Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят.
      
Вие ме обърквате. Не знам какво да кажа. За вашите приказки сигурно има отговор, но аз не мога да го намеря. Не говорете повече! Оставете ме да помисля. Или, по-точно, оставете ме да се опитам да не мисля!
      
Някак смътно осъзнаваше, че дълбоко в него се зараждат съвършено нови усещания и в същото време му се струваше, че ги е предизвикал сам.
      
Нищо не лекува така добре душата както вълненията, а от вълненията може да ни излекува само душата.
      
В очите му се появи страх, като у внезапно пробуден от сън човек.
      
Една от най-големите тайни на живота е умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията.
      
Знаете повече, отколкото мислите, че знаете, но и по-малко, отколкото бихте искали да знаете.
      
Дори ръцете му, хладни и бели като цветя ръце, криеха в себе си някакво странно очарование. Когато говореше, те се движеха като звуците на музика, сякаш имаха свой собствен език.
      
Защо трябваше един чужд човек да разкрива тайните на собствената му душа?
      
И изведнъж на жизнения му път застава някой, който сякаш разкрива пред него тайните на живота. И все пак защо трябваше да се страхува от него? Нито е ученик, нито е девойка! Глупаво е да се страхува от него.
      
А Красотата е една от формите на Гениалността, може би дори стои и по-високо от Гениалността, тъй като не се нуждае от обяснение.
      
А Красотата е една от формите на Гениалността, може би дори стои и по-високо от Гениалността, тъй като не се нуждае от обяснение. Тя е едно от най-великите явления в света — като слънчевата светлина или като пролетта, или като отражението в тъмна вода на тази сребърна раковина, която наричаме луна. Тя не може да бъде оспорвана. Тя има свещеното право на власт. Превръща в царе онези, които я притежават. Вие се усмихвате? О, няма да се усмихвате, когато я загубите!
      
Вие се усмихвате? О, няма да се усмихвате, когато я загубите!
      
За мен Красотата е най-чудното от всички чудеса. Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на живота е заключена във видимото, а не в невидимото.
      
Времето ви ревнува и води война с лилиите и розите, разпилени по вашия път.
      
О, използувайте младостта си, докато не е отминала! Не губете напразно златните си дни в слушане на досадни проповеди, не се опитвайте да поправяте непоправимото, не пропилявайте живота си заради невежите, пошли и нищожни хора в името на болезнените стремления и лъжливите идеи на нашия век. Живейте! Живейте този прекрасен живот, който се съдържа във вас! Не пропускайте нищо! Търсете все нови и нови усещания! Не се страхувайте от нищо!
      
Живейте! Живейте този прекрасен живот, който се съдържа във вас! Не пропускайте нищо! Търсете все нови и нови усещания! Не се страхувайте от нищо!
      
Нов хедонизъм — ето какво е нужно на нашето време.
      
Вие така силно ме очаровахте, че се почувствах задължен да ви разкажа нещо за самия вас.
      
Обикновените полски цветя повяхват, но разцъфват отново.
      
Обикновените полски цветя повяхват, но разцъфват отново. Ракитата ще бъде така златистожълта и през следващия юни, както и сега. След месец ще се появят пурпурните звезди на клематиса и година след година зелената нощ на листата му ще приютява своите нови пурпурни звезди. Ние никога не можем да върнем младостта си.
      
Превръщаме се в отвратителни марионетки, преследвани от спомена за страстите, от които най-много сме се страхували, и за примамливите изкушения, на които не сме посмели да се поддадем.
      
Люляковото клонче падна от ръката му върху ситния чакъл. Една мъхната пчела долетя и закръжи над клончето. После кацна и запълзя по плътно сбитите цветчета на овалната китка.
      
Винаги!... Това е ужасна дума! Потръпвам, когато я чуя. Най-многообичат да я употребяват жените. Те развалят всеки роман, опитвайки се да го направят вечен.
      
Единствената разлика между прищявката и „вечната любов“ е това, че прищявката трае малко по-дълго.
      
В косите лъчи на слънцето, които струяха през отворената врата, танцуваха позлатени прашинки. Плътният мирис на розите сякаш се просмукваше във всичко.
      
Осъзнаването на собствената му красота проблесна в него като откровение.
      
Да, ще дойде ден, когато лицето му ще се покрие с бръчки и ще повехне, очите му ще помътнеят и ще се обезцветят, фигурата му ще загуби стройността си и ще се деформира. Аленият цвят ще изчезне от устните му, златото на косите ще помръкне. Животът, който обогатява душата, ще обезобрази тялото му. Той ще стане отблъскващ, грозен, жалък.
      
Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден... Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това... за това... бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!
      
А колко дълго ще обичаш мен?
      
А колко дълго ще обичаш мен? Навярно докато се появи първата бръчка на лицето ми. Сега вече знам, че когато човек изгуби привлекателната си външност, губи всичко.
      
Младостта е единственото нещо, което си заслужава да притежаваш.
      
Никога не съм имал и няма да имам приятел като теб.
      
Чудя се кой е изказал твърдението, че човекът е разумно същество! Струва ми се, че това е най-неуместното.
      
Затракаха чашки и чинийки, разнесе се свистенето на голям грузински самовар.
      
Младите хора искат да бъдат верни и не са, старите искат да изневерят, но не могат. Ето това е всичко.
      
Политическите му възгледи го определяха на страната на консерваторите с изключение на периодите, когато те идваха на власт — тогава открито ги ругаеше и ги наричаше банда радикали.
      
Принципите му бяха остарели, но предразсъдъците му все още заслужаваха внимание.
      
Кредитът е единственият капитал на младшите синове, но с този капитал може да се живее прекрасно.