Какво каза Лао Дзъ

      
Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
      
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.
      
Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
      
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.
      
От една дълбочина към друга по-дълбока –
врата на всяка тайна.
      
Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
      
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.
      
битието и небитието
взаимно се пораждат;
      
трудното и лесното
взаимно се създават,
      
дългото и късото
взаимно се сравняват;
      
високото и ниското
взаимно се склоняват;
      
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
      
предишното и следващото
взаимно се редуват.
      
Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
      
Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
      
Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.
      
Ако се уважават "мъдреците",
хората няма да се карат.
      
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
      
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.
      
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
      
Той (мъдрецът) постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.
      
Действувай чрез бездействието
и ще има ред.
      
Дао е пусто,
но използването му е неизчерпаемо.
      
Мъдрецът не притежава хуманност.
Той се отнася към всички хора
като към жертвено куче,
направено от слама.
      
Който много говори,
стига до задънка.
По-добре е да има мяра.
      
Ако Небето и Земята са дълговечни,
то е защото не съществуват за себе си,
затова могат да бъдат дълговечни.
      
Ето защо мъдрецът
като се поставя зад другите,
излиза пред тях;
като пренебрегва живота си,
го запазва.
      
Не се ли осъществява личният му интерес
тъкмо защото няма личен интерес?
      
Висшата добродетел е като водата

Водата допринася полза на всички неща,
но не се бори с тях.
Тя се стреми към /ниските/ места,
които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.
      
Животът да следва земята.
      
Сърцето да следва дълбочината.
      
Думите да следват искреността.
Управлението да следва спокойствието.
      
Делото да следва умението.
Постъпките да следват времето.
      
Именно защото /мъдрецът/ не се бори,
затова е непогрешим.
      
Който взема препълнен /съд/,
по-добре е да не го взема.
      
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
      
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
      
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
      
Завършиш ли своето дело, /колкото и да е велико/,
оттегли се.
Това е закон
на естественото Дао.
      
Ако душата и тялото се слеят в едно,
възможно ли е да не се разделят?
      
Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,
възможно ли е без грешка?
      
Да се обича народът и управлява държавата
възможно ли е без мъдруване?
      
Тридесет спици обхващат главината;
в нейната вътрешна празнота
е полезността на колелото.
      
От глината правят прибори;
в тяхната вътрешна празнота
е пригодността на съда.
      
На дома пробиват врати и прозорци,
в неговата вътрешна празнота
е полезността на стаята.
      
Ето защо
битието е полезно,
небитието - пригодно.
      
Многото цветове
заслепяват зрението.
      
Многото тонове
заглушават слуха.
      
Многото подправки
развалят вкуса.
      
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
      
Скъпоценните неща
карат човека да краде.
      
Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното
и придобива първото.
      
Славата и позора са подобни на страха.
      
Скъпоценното и страшното са подобни на тялото.
      
Който получава слава отгоре,
когато я получава, се страхува,
когато я загуби, също се страхува.
      
Аз съм много страхлив,
защото имам тяло,
ако нямах тяло,
от какво да се страхувам?
      
който скъпи Поднебесната като своето тяло,
може да му се даде царството;
      
който обича Поднебесната като самия себе си,
той е достоен да я управлява.
      
Гледам го,
а не го виждам,
затова го наричам
невидимо.
      
Слушам го,
а не го чувам,
затова го наричам
беззвучно.
      
Пипам го
а не го улавям,
затова го наричам
мъничко.
      
За тези трите
не може да се пита по-нататък,
защото се сливат в едно.
      
Неговата горна страна
е неосветена.
      
Неговата долна страна
е незатъмнена.
      
То е безкрайно
н не може да се назове,
връща се към непредметността.
Наричам го
форма на безформеното
образ на непредметното.
      
Ето защо,
е неясно, мъгляво
срещам го,
а не му виждам лицето.
      
Следвам го,
а не му виждам гърба.
      
Който се придържа
към древното Дао
и контролира сегашното битие,
може да познае
древното начало.
      
Това се нарича
закон на Дао.
      
В древността способният да бъде образован
е бил дълбок и обширен,
дълбок до непонятност.
      
Доколкото е бил непонятен,
принуден съм да му дам образ;
      
Внимателен,
сякаш преминава река по тънък лед;
      
Бдителен,
сякаш съседите му го заплашват;
      
Въздържан
като гост;
      
Разливащ се
като топящ се лед;
      
Естествен
като неодялано дърво;
      
Широк
като долината;
      
Непроницателен
като мътната вода.
      
Кой може да спре мътното?
      
Покоят постоянно го избистря.
      
Кой може да задържи покоя?
      
Движението постоянно го нарушава.
      
Който съблюдава Дао,
не желае излишък.
      
Именно защото няма излишък,
може с малко -
не създава ново.
      
Ще доведа пустотата /на сърцето/ докрай.
Ще запазя пълно спокойствие.
      
Нещата се развиват.
Аз виждам техния кръговъртеж.
      
Всички неща разцъфтяват
и се връщат към своето начало.
      
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
      
Спокойствието
се нарича възвръщане към живота.
      
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
Спокойствието
се нарича възвръщане към живота.
Възвръщането към живота
се нарича постоянно.
Знанието на постоянното
се нарича просветеност.
      
Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно -
неблагополучно.
Който знае постоянното,
е всеобхватен.
Всеобхватният
е справедлив.
Справедливият
става господар.
Господарят
следва Небето.
Небето
следва Дао.
Дао е вечно
/за такъв господар/
до края на живота
няма опасност.
      
Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно -
неблагополучно.
      
За най-добрите древни владетели
хората са знаели само, че съществуват.
      
Когато се ограничава доверието,
цари недоверието.
      
Който е загрижен
и скъп на думите,
завършва делото с успех.
      
Когато се появи мъдруването
възникна великото лицемерие.
      
Когато зацари смутът в държавата,
появиха се верните слуги.
      
Ако се отстрани мъдруването,
народът ще има стократна полза.
      
Ако се отстранят хитростта и алчността,
крадците и разбойниците ще изчезнат.
      
Ето защо хората трябва да се научат:
да бъдат прости и скромни,
да ограничават личното
и да потискат страстите.
      
Ако се отстрани "учеността".
няма да има печал.
      
Каква е разликата между
"да" и "не"?
      
Каква е разликата между
доброто и злото?
      
Онова, от което хората се страхуват
не могат да не се страхуват.
      
Само аз съм спокоен -
без предвестие,
подобен на бебето,
още неумеещо да се смее,
без цел като бездомник.
      
Всички хора имат излишък,
само аз съм сякаш изключен
със сърце на глупав човек -
непонятен.
      
Всички хора са пълни със светлина,
само аз съм потънал в мрак.
      
Всички хора са изпитателни,
само аз съм великодушен -
необятен като морето,
безпределен като вятъра.
      
Всички хора имат способност
само аз приличам на глупавия
само аз се отличавам от другите
ценя майката хранителница.
      
О неясно, о мъгляво,
в тебе има образи.
О мъгляво, о неясно,
в тебе има вещи.
      
От древността до днес
неговото име не е изчезнало.
Чрез него
знам началото на нещата.
      
Извива ли се,
запазва се цяло.
      
Който няма,
получава.
Който има,
се заблуждава.
      
Природата си служи с малко думи.
      
Вихърът
не духа цяла сутрин.
Поройният дъжд
не вали цял ден. Кой прави това?
      
Ако Небето и Земята
не могат да говорят дълго,
какво да се каже за човека?
      
Който е тъждествен на напускането,
възприема напускането с радост.
      
При ограниченото доверие
имаме недоверие.
      
Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
      
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
      
Който се уповава само на своите очи
недовижда.
      
Който се самопредставя,
не блести.
      
Който се хвали,
не се прославя.
      
Който напада,
няма успех.
      
Който се гордее,
не може да е старши.
      
Човекът следва Земята,
Земята следва Небето,
Небето следва Дао,
Дао следва естествеността.
      
Тежкото е основа на лекото.
      
Във вълнението главно е спокойствието.
      
Лекомислието разрушава основата.
Нетърпеливостта погубва управителя.
      
Лекомислието разрушава основата.
      
Нетърпеливостта погубва управителя.
      
Който умее да ходи,
не оставя следи.
      
Който умее да говори,
не прави грешки.
      
Който умее да смята
не употребява сметало.
      
Който умее да затваря,
не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.
      
Който умее да завързва,
не употребява въже.
но да се отвърже е невъзможно.
      
Мъдрецът винаги е способен па спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
      
Мъдрецът винаги е способен па спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.
      
Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
      
Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрият не обича своя обект,
макар и да се считат за умни -
са глупави.

Това се нарича дълбока тайна.
      
Който знае своята сила,
но сдържа слабостта си,
е планински ручей в Поднебесната.
      
Който знае своя блясък,
но се държи скромно,
е за пример в Поднебесната.
      
Който знае своята слава,
но не се удостоява,
е пролом в Поднебесната.
      
Разпадне ли се простото
превръща се в предмети.