Какво каза Ерих Фром

      
Вярата в живота, в себе си, трябва да се гради на устойчивия постамент на реализма, което означава върху способността да съзираш злото там, където е, да виждаш измамата, разрушителните сили и егоизма, не само когато те са очевидни, но и под различните им маски и преображения.
      
Ако другите не приемат поведението ни - какво от това? Тяхното искане да правим само онова, което те приемат, е опит да властват над нас. Ако това означава да бъдеш "асоциален" или "ирационален" в техните очи, то тъй да бъде. Те завиждат злостно на нашата свобода и смелостта ни да бъдем себе си.
      
Не дължим никому обяснение или сметка, дотолкова, доколкото действията ни не нараняват и не ограничават другите. Животът на колцина е бил съсипан от принудата "да дават обяснения", с надеждата, че обяснението ще бъде "разбрано", т.е. прието.
      
Оставете се да ви преценяват по делата ви, а от делата ви да съдят за истинските ви намерения, но знайте, че свободния човек дължи обяснение единствено на себе си - на своя разум и съвест - и на малцината, които могат да имат основателна претенция за обяснение.
      
Общият критерий за първичен инстинкт е, че той отговаря на въпроса "Защо не?", а не на въпроса "Защо?". Сигурен съм, че всеки, който е наблюдавал човешкото поведение, е откривал колко често хората, когато биват запитани дали биха искали да правят едно или друго нещо, започват отговора си със "Защо не?". Това "Защо не?" означава, че човек прави нещо само защото няма нищо против да го прави, а не защото има основание да го прави. Всичко това иде да покаже, че става въпрос за влечение, а не за проява на волята.
      
Да следваш влечението си е всъщност резултат от дълбока вътрешна пасивност, примесена с желание да се спасиш от скуката. Волята се основава върху действието, влечението върху бездействието.
      
Без усилие и готовност да изпиташ болка и тревога, никой не пораства, фактически никой не може да постигне нещо значимо и достойно за уважение.
      
Според легендата, Прометей е дал огъня, за да освободи човека от властта на природата. Но от тогава човекът робува на същия този огън, който трябвало да го освободи. Днес човекът носи маската на титан, а се е превърнал в слабо, безпомощно същество, зависимо от машините, които той е измислил и следователно, от личностите, които управляват обществото, произвеждащо машините, зависимо от развитието на бизнеса, уплашено до смърт да не би да загуби своите опори и да се превърне в "човек без положение и титла" или просто да съществува, изправено пред въпроса - кой е всъщност.
      
Накратко, съвременният човек има много неща и използва много неща, но самият той много малко е, т.е. духовното му битие е нищожно. Чувствата и мислите му са атрофирали като не-натоварвани мускули. Той се ужасява от каквато и да била съдбовна промяна, защото всяко сътресение и социална нестабилност, означават за него хаос или смърт - ако не физическа, то на собствената му идентичност.