Какво каза Джон Гатоу

      
Икономиката, в която днешните ученици очакват да живеят и да служат, няма да успее да оцелее, ако едно-единствено поколение бъде обучено например да мисли критически.
      
На хората трябва да се разреши да направят собствените си грешки, след което да опитат отново.
      
Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти.
      
Аз не лъжа открито, но с времето съм разбрал, че истината и преподаването в училище са две на практика несъвместими неща, както още Сократ е казал преди хиляди години.
      
Урокът, който преподават звънците, е, че няма работа, която да си струва да бъде завършена докрай.
      
Преподаването няма нищо общо с изобразителното изкуство, където чрез механично добавяне на материал върху дадена повърхност се получава образ. То е по-скоро като скулптурата, където чрез отнемането на материал се дава възможност на образа, заключен в камъка, да се появи.
      
Годините, прекарани в компанията на училищния звънец, обработват всички, с изключение може би на най-издръжливите, да живеят в свят, в който няма нищо достатъчно важно.
      
Индивидуалността е опасна, защото противоречи на класовата теория и не се поддава на класифициране.
      
Добрите хора чакат някой експерт да им каже какво да правят.
      
Създали сме начин на живот, който ще се срине, ако хората не правят каквото им е наредено, защото не знаят как да решават сами какво да правят.
      
Когато членовете на едно семейство са обучени да доносничат един срещу друг, няма опасност то да крие зловредни тайни.
      
Вземете един учебник по математика или реторика за пети клас от 1850 г. и ще видите, че нивото на изучавания там материал днес се счита за колежанско.
      
Училищата научават децата именно на това, за което са били предназначени, като при това го правят изключително добре. Те ги научават да станат добри египтяни и да не напускат мястото си в пирамидата.
      
Дефиницията за производителност и благоденствие, на която са основани всички глобалистки амбиции, е толкова чужда на живота на обикновения човек, че не може да е правилна.
      
Как са се появили тези ужасни места, наречени „училища“?
      
Младите хора са безразлични към света на възрастните и към бъдещето, както и към почти всичко останало, освен към разсейването с играчки и насилието.
      
Наближава моментът, в който нашата култура ще трябва да усвои мъдростта на нематериалния живот.
      
Ние живеем в мрежи, не в общности и по тази причина всички, които познавам, са самотни.
      
Истината е, че училищата не преподават нищо друго, освен как да се подчиняваш на заповеди.
      
Най-голямата порнография е това, че милиони хора посвещават живота си на пазаруване и са приели трупането на притежания за своя житейска философия.
      
Предназначението на училищата е да произвеждат по шаблон човешки същества с предсказуемо поведение, които са податливи на контрол.
      
Мрежите карат хората да се чувстват самотни.
      
Всичко, което ти дава мрежата е това, което получаваш в началото.
      
Независимо че институцията може да е управлявана от добри хора, тя е лишена от съвест, защото си служи единствено със счетоводни методи.
      
Институциите са идеи, които са се сбъднали и в чиято услуга всички служители се превръщат в мегафони.
      
Ролята на образованието до голяма степен се състои в това, да помогне на човек да открие за себе си смисъл и удовлетворяваща цел.
      
Ако в дадена общност човек не спази думата си, всички веднага разбират и това му създава голям проблем. В големите институции обаче е нормално да се лъже с цел лично облагодетелстване.
      
Само най-глупавите служители не знаят как да лъжат; ако те хванат да лъжеш, почти няма наказания, докато в противен случай облагите са значителни.
      
Децата научават това, което преживяват на практика.
      
Навиците, усвоени в големите организации, са фатални.
      
Личното време е от решаващо значение за развиването както на идентичност, така и на кодекс от лични ценности, без които личност не може да има.
      
Естественият начин да се научим да живеем заедно в общност е като първо се научим да живеем отделно като индивиди и семейства.
      
Човек може да харесва другите само когато харесва себе си.
      
Ако си принуден да приемаш всички, независимо че са враждебни към теб, философията или мисията ти, то всичко, което предприемеш, би се увенчало с провал поради сериозни разногласия.
      
Сякаш когато се погрижиш за собствените си дела, успяваш по магически начин да се погрижиш и за общността.
      
Човешката лоялност се поставя на прекомерно изпитание, ако трябва да играе ролята на хипотетична солидарност с човечеството. Тя може да се отнася само към конкретни хора и места, не към някакъв абстрактен идеал за всеобщи човешки права.
      
Ние можем да обичаме само конкретни хора, не човечеството по принцип.
      
Не смятам, че „глобалното мислене“ е глупаво; смятам, че е нереално.
      
Ако човек иска да върши добри дела, които съхраняват, вместо да рушат, той трябва да мисли и действа на местно ниво.
      
Глобалните игри са чужди на стремежа към добри дела.
      
Не искам да бъда обичан от хора, които не ме познават.
      
Една централно излъчвана отрова може да отрови всички ни само в условията на централизирана пирамидална ортодоксалност.
      
Законовата забрана сякаш действа с обратен знак — тя инжектира нов, озлобен живот във вените на лошите навици.
      
На практика днес двама работници се купуват на цената на един.
      
Хората не могат да осъществят потенциала си, ако не се сдружат доброволно с други, с които се чувстват в хармония.
      
Индивидите са пълноценни, когато се събират, за да следват своите лични, семейни и общностни мечти, които са в синхрон с личното им разбиране за човечност.
      
Единствено робите биват разпределяни в групи от други хора.
      
Начинът, по който разсъждаваме за социалните проблеми, зависи от философията ни за природата на човека: какви мислим, че са хората, на какво мислим, че са способни и каква може да е целта на човешкото съществуване, ако има такава.
      
Мостовете се сриват, хората спят по улиците, банкерите лъжат, добрата воля избледнява, членове на едно семейство се предават взаимно, правителството лъже в името на политиката. Публичното пространство е изпълнено с корупция, срам, пороци и търсене на сензации.
      
Тъй като веднъж постигнал тези привилегии, никой на иска да се откаже доброволно от тях, хората са създали държавен апарат за привилегии, недосегаем за промени.
      
Социалната „наука“ не е нищо друго, освен празни дрънканици, при това опасни. Тя съществува, за да оправдае по псевдонаучен начин многобройните йерархични нива на подчинение, налагани от съвременния мениджмънт.