Какво каза Аристотел

      
Аристотел не винаги е Аристотел. — (тоест и мъдрецът може да сгреши)
      
Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието.
      
Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.
      
Всяка платена работа обсебва и разваля ума.
      
Във всички творения на природата има нещо за възхищение.
      
Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него.
      
Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир.
      
Да бъдеш добър човек и да бъдеш добър гражданин не винаги е едно и също нещо.
      
Добре започнатото е наполовина свършено.
      
Достойнството на силата е в яснотата.
      
Законът е ред, а добрият закон е добър ред.
      
Който е приятел на всички, не е приятел на никого.
      
Мъдростта е най-точната наука.
      
Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост — защото смешното винаги е на повърхността.
      
Не към удоволствие, към безполезност се стреми разумният.
      
Нещастието сплотява хората.
      
Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.
      
О, приятели мои! На света няма приятели!
      
Образованието е най-добрата осигуровка за старините.
      
Остроумието е образовано нахалство.
      
От нас зависи да бъдем добри или лоши.
      
Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
      
По природа всички хора се стремят към познание.
      
По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида.
      
Познанието започва от почудата.
      
Природата не върши нищо безполезно.
      
Приятелството е като една душа в две тела.
      
Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.
      
Свободата е основата на демократичната държава.
      
Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.
      
Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
      
Човекът е обществено животно.
      
Човекът по природа е политизирано животно (zoon politikon).
      
Човешката общност се простира дотам, докъдето стига човешкият глас.
      
Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви и тези, които са на море.