Какво каза Аджан Брам

      
Позволи си за миг да почувстваш покой
и ще разбереш
колко безразсъдно си се лутал насам-натам.
      
Научи се да пазиш мълчание
и ще забележиш,
че си говорил твърде много.
      
Бъди добър
и ще осъзнаеш,
че прекалено строго си съдил другите.
      
Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“?
      
Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“?
      
Ако видим работата, която вече сме свършили, вместо да се вторачваме в работата, която ни остава, може би ще разберем, че което е свършено, е приключено.
      
Всички ние заслужаваме „да се махнем“, да се успокоим; другите също заслужават да почувстват покоя, който ще им даде отсъствието ни!
      
Винаги можем да направим нещо, вместо да се разстройваме — дори ако това е просто да поседим мирно и тихо, без да се оплакваме.
      
Да се чувстваш виновен е нещо съвсем различно от разкаянието.
      
Вината е наказание дълбоко в психиката ни.
      
Най-трудният етап в освобождаването от чувството за вина е да убедим себе си, че заслужаваме прошка.
      
Не чакайте съвършенството, то никога не идва.
      
Трябва да отворим сърцето си за себе си — каквото и да сме направили.
      
Казват, че в брака има три пръстена: годежният, венчалният и пръстенът на страданието!
      
А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешали?
      
Преди няколко години в Сингапур, след сватбената церемония, бащата на булката привикал настрани зет си, за да му даде някои съвети за дълъг и щастлив брачен живот.

— Предполагам, че много обичаш дъщеря ми — казал той на младежа.

— О, да! — отговорил младоженецът с въздишка.

— И сигурно си мислиш, че тя е най-прекрасният човек на света — продължил възрастният мъж.

— Тя е идеална във всяко отношение — изгукал младежът.

— Така стоят нещата, когато се ожениш — отбелязал бащата — След няколко години обаче ще започнеш да виждаш недостатъци у дъщеря ми. Когато настъпи този момент, спомни си следното: Ако нямаше тези недостатъци, зетко, тя щеше да се омъжи за някой по-добър от теб!

Ето защо би трябвало да сме благодарни за слабостите на партньора си — нали, ако беше безукорен, нямаше да е женен за нас.
      
Когато сме влюбени, виждаме само „добрите тухли“ в стената на партньора ни.
      
И когато изразяваме своята любов към партньора си, не казваме ли, че обичаме всяка част от него?
      
Проблемът при романтичната любов е, че когато фантазиите рухнат, разочарованието може да бъде много болезнено.
      
В романтичната любов ние всъщност обичаме не партньора си, а начина, по който ни кара да се чувстваме.
      
Истинската любов е безкористна.
      
Много от нас са склонни да вярват, че специалната връзка, която имат, е истинска, а не романтична любов.
      
Истинската любов е рядкост.
      
Ако вината означава да гледаме тухлената стена на миналото си и да виждаме само двете лоши тухли, които сме поставили накриво, то страхът означава да се взрем в стената на бъдещето си, виждайки само онова, което би могло да се обърка.
      
Възможностите за бъдещето са безкрайни.
      
Когато вниманието ни е съсредоточено единствено върху възможностите за неуспех, това се нарича страх. Когато помним и другите възможности — които обикновено е по-вероятно да се случат, — това се нарича свобода от страха.
      
Много са хората, които искат да узнаят бъдещето.
      
Парите трудно се събират, но лесно се губят — а най-лесният начин да се изгубят е хазартът.
      
Всички комарджии рано или късно губят.
      
Една сутрин мой приятел сънувал един от онези сънища, които са толкова ярки, сякаш са напълно реални. В съня му се появили 5 ангела и му дали 5 големи гърнета със злато — цяло състояние. Когато отворил очи, в спалнята му нямало ангели, нито — уви — гърнета със злато. Но сънят бил много странен.

Когато влязъл в кухнята, видял, че за закуска го чакат 5 сварени яйца с 5 филии препечен хляб. Посегнал към сутрешния вестник и забелязал датата — 5 май (5-и месец). Нещо странно се случвало. Той разгърнал последните страници, където били надбягванията с коне. С изумление видял, че в Аскот (5 букви), надбягване номер 5, кон номер 5 се наричал… Пет ангела! Сънят бил предзнаменование.

Той си освободил следобеда от задължения. Изтеглил 5 хиляди долара от сметката си. Отишъл на надбягванията, при 5-ия букмейкър, и заложил петте хиляди долара в надбягване номер 5, на кон номер 5, Пет ангела. Нямало начин сънят да не е верен! Сънят не грешал. Конят завършил 5-и.
      
Страхът означава да търсим недостатъци в бъдещето.
      
Страхът изчезва в несигурността на бъдещето.
      
Страхът винаги започва с мисълта „ами ако“ и продължава с нещо катастрофално.
      
Когато съм спокоен, идеите потичат свободно в ума ми и излизат през устата ми гладко и красноречиво.
      
Страхът е основна съставка на болката. Именно той прави болката да боли. Махнем ли страха, остава само усещането.
      
Болката е нещо лично и не може да бъде измерена.
      
Когато спрем да контролираме, оставайки потопени в текущото и отворени за несигурността на бъдещето, ние се избавяме от плена на страха.